Николай Банев: възход и падение
Комичният резултат на остарялата детска игра „ негоден телефон ” се ражда тогава, когато посланието, получено на другия завършек на линията, е дяволита подигравка на оригинала. В ерата на таблетите, смарт телефоните и конзолите тази „ аналогова ” веселба наподобява недодялана и първобитна. Но в модерната си вариация мигновено приковава вниманието на възрастните. Из медиите гастролират злепоставящи записи с гласовете на известни персони, уловени от СРС-та или по различен метод. Засегнатите настояват, че чутото е монтаж, а думите са преиначени, извадени от подтекста. Следват крясъци. Излияния. Оправдания. Дали „ телефонът ” е негоден или изцяло изправен - това остава неразбираемо. Важното е, че записите се разискват. Циркулират. Цапат. Детската игра е огласена от смеха на малчуганите, тази на възрастните е с аромат на боязън, яд и фрустрация. Борба за власт. Озвучавана от кикота на публиката, жадна за зрелища.
Банев и телефонът
Телефон и запис бяха в окото на сензацията, която завихри в медиите зам.-главният прокурор Иван Гешев. По неговите думи, арестуваният предприемач Николай Банев разполагал в килията си с телефон, по който скрито се свързал с съветски лобисти. Подготвял хибридна война против България и медийна офанзива против прокуратурата. Водил диалози за основаване на „ евразийска национална партия, която да пази непознати ползи в България ”, проучвал опциите за политическо леговище в Русия и така нататък Телефонът, употребен от господин Банев, бил прикрит в кутия от естествен сок. Дотук добре. Обещаващо начало на балкански трилър. Или най-малко (не)достойно продължение на обществения линч на кметицата на „ Младост ” Иванчева, „ светнала като коледна елха ”.
Всъщност пътят на Николай Банев - наследник на най-младия публично признат активен герой срещу фашизма и капитализма в Хасковско, не се отличава с нищо изключително. Възходът и падението му елементарно се вписват в житието на армията „ назначени капиталисти ” в България. Един тип книга, в която всяка последваща част е съвсем огледален облик на миналата. Ако си прочел един „ дял ”, познаваш и останалите. Става дума за тези комбинатори, които се нароиха след сгромолясването на остарелия режим, само че не преди да получат неговата благословия. И партизанското предписание: да спомогнат за прераждането му.
Семейство Баневи
Дотук добре по случая " Банев ". А другите?
Поредната социална залъгалка, каквито свикнахме прокуратурата и КПКОНПИ да вадят от чувала, когато под краката на мощните на деня стане напечено, поражда няколко въпроса, които си остават без еднопосочен отговор. Най-напред: по какъв начин прокуратурата сортира „ клиентите ” си? Добре е, че институциите се интересуват от биографията на Баневи. Нека се вършат обиски в адвокатски адвокатски фирми. А в случай че има „ съветска връзка ” - дано се проверява. Но в тази страна има цялостен мавзолей от заслужаващи умело внимание олигарси. Защо да вземем за пример едно от първите дейности на КПКОНПИ беше да даде „ извинителна записка “ на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски? Защо управляващите не се интересуват от житието на предприемача Георги Гергов, а вместо това държавното управление му даде 43 милиона лв. за „ дупката ” във Варна? А какво да кажем за записа „ Ти си го избра ” от 2013 година? И като сме почнали да питаме: за какво не се повдигне завесата към епизода „ Как се каляваше стоманата ” от житието на самия министър-председател Бойко Борисов? Визирам ролята му в охранителния бизнес и връзките със СИК, които от години са обект на спекулации.
В изпълнителната власт към този момент има (поне една) партия, която е горда пета колона на Русия - „ Атака ”. Тя има ли отношение към „ хибридната война ”? Какво става с плана АЕЦ „ Белене ”? Каква е ролята на Валентин Златев (Лукойл) в българската политика? И въобще: в случай, че това държавно управление не предприе решителни стъпки за спиране на енергийната ни взаимозависимост от Русия, новините за подготвяната хибридна война са много закъснели. И мелодраматични.
Голяма част от политическите борби през последните десетилетия, освен в България, са белязани от войната на записите. В този подтекст излиза наяве за какво мъчно се намират претенденти в тоги, които да задават неуместни въпроси на мощните на деня. Едно е да пита публицист, медия или даже опозиционен политик, напълно друго е въпросите да задава прокуратурата. В България, където забележителна част от хората не се доверяват на правосъдната система, от дълго време е обществена загадка, че любознанието на обвинителя е рискова за кариерата му суетност - vana curiositas. Особено в случай че си прави сметката да става основен прокурор. Каквото и да твърди господин Гешев, общото сред заговора на Николай Банев и ареста на кметицата на ”Младост ” е в това, че все още на задържането им и двамата нямаха политически тил.
Петър Чолаков
Целта на мероприятието
Оттук нататък рецептата е изпитана. Различни епизоди от случая със скрития в кутия от сок телефон ще се сервират на час по лъжичка на публиката. Може би ще разберем кой е „ известният публицист ”, забъркан в заверата; може би ще научим повече за партията. Или пък не. Бедата е, че задачата на мероприятието не е да се откри истината, а да се подвига прахуляк. Да се залъгва публичният апетит за правдивост. Да се регистрира нещо за пред Брюксел. И най-важното: да се отклонява вниманието от други проблеми. И от други ползващи се с подкрепи олигарси.
Виж всички публикации от Петър Чолаков-->
Банев и телефонът
Телефон и запис бяха в окото на сензацията, която завихри в медиите зам.-главният прокурор Иван Гешев. По неговите думи, арестуваният предприемач Николай Банев разполагал в килията си с телефон, по който скрито се свързал с съветски лобисти. Подготвял хибридна война против България и медийна офанзива против прокуратурата. Водил диалози за основаване на „ евразийска национална партия, която да пази непознати ползи в България ”, проучвал опциите за политическо леговище в Русия и така нататък Телефонът, употребен от господин Банев, бил прикрит в кутия от естествен сок. Дотук добре. Обещаващо начало на балкански трилър. Или най-малко (не)достойно продължение на обществения линч на кметицата на „ Младост ” Иванчева, „ светнала като коледна елха ”.
Всъщност пътят на Николай Банев - наследник на най-младия публично признат активен герой срещу фашизма и капитализма в Хасковско, не се отличава с нищо изключително. Възходът и падението му елементарно се вписват в житието на армията „ назначени капиталисти ” в България. Един тип книга, в която всяка последваща част е съвсем огледален облик на миналата. Ако си прочел един „ дял ”, познаваш и останалите. Става дума за тези комбинатори, които се нароиха след сгромолясването на остарелия режим, само че не преди да получат неговата благословия. И партизанското предписание: да спомогнат за прераждането му.
Семейство Баневи
Дотук добре по случая " Банев ". А другите?
Поредната социална залъгалка, каквито свикнахме прокуратурата и КПКОНПИ да вадят от чувала, когато под краката на мощните на деня стане напечено, поражда няколко въпроса, които си остават без еднопосочен отговор. Най-напред: по какъв начин прокуратурата сортира „ клиентите ” си? Добре е, че институциите се интересуват от биографията на Баневи. Нека се вършат обиски в адвокатски адвокатски фирми. А в случай че има „ съветска връзка ” - дано се проверява. Но в тази страна има цялостен мавзолей от заслужаващи умело внимание олигарси. Защо да вземем за пример едно от първите дейности на КПКОНПИ беше да даде „ извинителна записка “ на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски? Защо управляващите не се интересуват от житието на предприемача Георги Гергов, а вместо това държавното управление му даде 43 милиона лв. за „ дупката ” във Варна? А какво да кажем за записа „ Ти си го избра ” от 2013 година? И като сме почнали да питаме: за какво не се повдигне завесата към епизода „ Как се каляваше стоманата ” от житието на самия министър-председател Бойко Борисов? Визирам ролята му в охранителния бизнес и връзките със СИК, които от години са обект на спекулации.
В изпълнителната власт към този момент има (поне една) партия, която е горда пета колона на Русия - „ Атака ”. Тя има ли отношение към „ хибридната война ”? Какво става с плана АЕЦ „ Белене ”? Каква е ролята на Валентин Златев (Лукойл) в българската политика? И въобще: в случай, че това държавно управление не предприе решителни стъпки за спиране на енергийната ни взаимозависимост от Русия, новините за подготвяната хибридна война са много закъснели. И мелодраматични.
Голяма част от политическите борби през последните десетилетия, освен в България, са белязани от войната на записите. В този подтекст излиза наяве за какво мъчно се намират претенденти в тоги, които да задават неуместни въпроси на мощните на деня. Едно е да пита публицист, медия или даже опозиционен политик, напълно друго е въпросите да задава прокуратурата. В България, където забележителна част от хората не се доверяват на правосъдната система, от дълго време е обществена загадка, че любознанието на обвинителя е рискова за кариерата му суетност - vana curiositas. Особено в случай че си прави сметката да става основен прокурор. Каквото и да твърди господин Гешев, общото сред заговора на Николай Банев и ареста на кметицата на ”Младост ” е в това, че все още на задържането им и двамата нямаха политически тил.
Петър Чолаков
Целта на мероприятието
Оттук нататък рецептата е изпитана. Различни епизоди от случая със скрития в кутия от сок телефон ще се сервират на час по лъжичка на публиката. Може би ще разберем кой е „ известният публицист ”, забъркан в заверата; може би ще научим повече за партията. Или пък не. Бедата е, че задачата на мероприятието не е да се откри истината, а да се подвига прахуляк. Да се залъгва публичният апетит за правдивост. Да се регистрира нещо за пред Брюксел. И най-важното: да се отклонява вниманието от други проблеми. И от други ползващи се с подкрепи олигарси.
Виж всички публикации от Петър Чолаков-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ